Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.12.2006 00:57 - За мишките и хората
Автор: tribalero Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1243 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Хората и мишките може и да се различават по много фактори, но имат и някоко съществени допирни точки. Най-вече в държанието и навиците. Понякога трудно се различавам какво стои пред мен - човек или мишка. Да се опитам да говоря с него или да търся дупката от където е излязло и да я запуша да не дойдат други.
Едната сутрин съвсем обикновенно си отивам на работа и след 10минутки повреме на сутршния разговор ми съобщават, че по някой време след малко ще дойда за мишката. Отначало си мислех, че ще идва друг човек да се опитва да я трови, но се оказа че нашия мишок снощи е предал богу дух и даже е успял да накара шефката от втора смяна вечерта, да побелее от миризмата на разлагащата му се плът. Стигнало се чак до аптеката и няколко хапчета за да се нормализира състоянието й. Дойде този мъж след кратко време и с общи усилия я махнахме от зад ледогенератора и право в торбата, която аз хвърлих лично. Бяха сложили някакви нови капани. Парче картон намазано с лепило. На именно него се беше лепнала горката мишка. Всъщност въобще не беше мишка, цял паткан. Човека каза, че идвали от дупка в канала и сега зимата, ако не запушим дупката с цимент и стъкла сме щели да имаме още гости. Ще поживеем и ще видим.
Внимавайте много как се отнасяте с обслужващия ви персонал. Най-вече с хората, които ви носят пиенето и яденето. Бедна ви е фантазията на какво са способни някой хора, стига да им се набийте на очи. Миналата вечер бях свидетел и отчасти съучастник на едно много нечестливо дело отстрана на едната сервитьорка. Един клиент си беше поръчал 100 джин. Тя обаче реши, че само джин ще му е малко и си позволи пред очите на едната шефка, която явно нямаше нищо против, да му сложи малко оцет в джина. Малко, малко около една супена лъжица. Достатъчно за да не се вижда, но усеща на вкус. Попитах я защо и тя ми отговори, защото я дразнел. Увеличих любопитството си и исках да разбера с какво по-точно. Да знам все пак и аз за предпазна мярка. Изсмя ми се. Явно заради нещо смешно. Това обаче не е единственото й деяние. Има един човечец, който също явно не й се нрави. Редовен клиент е. От онези редовните, които идват по едно и също време и едно и също пият. Дълго кафе. Една вечер реши дългото му кафе, да е повече дълго, отколкото кафе. От цялата работа, обаче имам чувството че хората си мислят, как бармана ги прави тези мизерии и той е главния виновник, че пият бъркоч. Човека с оцета в джина, при всяка глътка поглеждаше към бара т.е. към мен. Нямаше как да не ми стане смешно и предполагам, че ме е заподозрял. Естествено, че ще съм аз, а не това малко невинно момичеце, което той се опитва жалко да сваля, оставяйки му символичен бакшиш и тайно надявайки се да дойде на неговата маса за по приказка две, понеже е седнал сам. Не, тя не би могла да е.
По някаква ирония на съдбата се разбирам най-добре с колежката, за която всички говорят зад гърба й. Не мисля да й казвам, защото си личи че не й пука, а и не искам и аз да приличам на тях. Да съм като мишка, която се крие в ъгъла, когато има хора и да си показвам носа само, когато е безопасно.


Тагове:   мишките,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: tribalero
Категория: Лични дневници
Прочетен: 270728
Постинги: 71
Коментари: 198
Гласове: 481
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол