Последната седмица на семестъра е на път да ме удари през лицето с мокър парцал, а аз още тепърва пиша курсови работи. Тръпна за няколко предмета, по които заверката е под въпрос. Тръпна и кога тя ще го махне и няма да ми се налага да се чудя какво обяснение ще давам защо не ни се ходи на кафе. Тръпна всеки път, когато звъни алармата на съквартиранта, а той спи като пор и не я чува. Тръпна и Новата Година какво ще ми поднесе.
Френският ми е най-големия проблем. С две лебедчета имам последен шанс следващата седмица да спася кожата. Преподавателката не ми е най-голямата фенка, но се надявам да се смири над крехката ми душа.
Информатиката. Откакто почна семестъра на лекции по информатика съм ходил точно два пъти. Първите два. Тогава още беше една млада забавна госпожица. Смениха я посредата на семестъра с някъв мъж. Който не съм виждал. Може и да е негър, знам ли. Казаха, че не проверявал и затова предпочитах да се наспя в леглото си, отколкото на твъдия чин. Как да отида при него за подпис, като аз даже не знам как изглежда ? Ще треперят капачките на краката, няма как...
От две седмици, уж се разделиха, но той все още се носи като пръдня след нея по коридорите. Много странна връзката имаха(даже се чудя дали наистина е свършила?!?) тези двамата.  По нейни сведения всичко почнало на майтап с една неволна целувка първата целувка. Продължи така на майтап, докато постепенно се опитвала да изгради чувства да види дали "ще могат да минат онзи дълъг път от приятелството до нещо по-сериозно". Весело било с него, но като го няма не й липсвал. Проблема е, обаче че тя на него ужасно много. Той се влюби. Той се превърна в малко кученце с големи, влажни очички. Тук някъде посредата се намесих аз спонтанно един следобед, когато имаха лек период от 3-4 дена на скарване и уж "късане". Първо от жал, отидохме при него да се "сдобрят", но тя не успя да удържи на властта си която имаше върху него. Тя иска да контролира. Събирането им след "раздялата" се яви нещо като катализатор на "връзката" им и започна една "голяма любов". И аз бях там, някъде между началото и края на работното му време, лекциите и упражненията. Изведнъж тя реши, че той я задушава и че с него е весело ама и без него е също весело. Той се превърна в нейн навик. Пъпка от комар, която чешиш когато я закачиш с ризата и чак когато се зачерви солидна част около мястото където е пъпката почваш да я забелязваш като по-сериозен дразнител. Чесаха  се, чесаха се докато тя не отиде на гости при приятелки и бившия си от нейния град (с който също уж скъсаха). Там какво е ставало нямам си на представа, но явно най-накрая малко разум и воля й се е наляло и реши да каже на пъпката, че ръката й е зачервена вече. Каза му и сега уж нещата трябваше да са различни. Да са "по-разделени". Да ама думите са едно, действията друго нещо(междувременно да вмъкна само, че и аз бях там някъде измежду нощните смени). Проблема, доколкото успях да го разбера или тя да ми го обясни, е че в момента в неговата стая пребивават няколко паразита. Двама си търсят междувременно квартира, един просто се засели там. Другото било, че ако сме почнели нещо сега с нея, щяло да изглежда супер подозрително, защото ние така и така прекарвахме много време заедно. В момента според последни разговори, тя е в процес на изчакване да му мине тръпката и огънчето да загасне. Аз лично не виждам как ще стане това, след като единствената разлика от сега и преди, е че сега не се целуват и лигавят. Поне публично. Според мен тя не върви никакви пътеки на приятелството, ами си е хванала селският път с каруцата и кучетата след нея лаят. На мен лично ми омръзна да съм третото колелце от разваления часовник. Сега идват празници. Нека видим как ще се отрази раздялата на всеки един.