Не знам в мен ли е проблема, че гледах репортажа как два GSM-а свариха едно яйце или просто ми липсват някои чувства.
Не спира да ми звъни ! През 10 минути. Даже понякога по-често. Само аз ли използвам телефона по предназначение, а именно когато имам да кажа нещо съществено ? "Какво правиш?", "Липсвам ли ти?"....как да ми липсваш като преди 4мин се чухме ? Липсва ми часовника върху дисплея на телефона ми. Откога ли не съм го виждал...? Не мога да я разбера тази маниа на непрекъснатите обаждания. Преди ми беше смешно като страничен наблюдател приятелите ми и ги чаках да си свършат безсмислените разговори тип "ми нищо, ко да правя; ти какво правиш; аааа, тъй ли; мхм; да; и аз; чао", но сега ми се плаче. Телефоненото чудовище намери и моя номер. То се храни с импулси. Мойте импулси, мойто време. "Не ми се затваря, нямам какво да ти кажа, но не искам да затварям телефона." Ами да, защо да затваряш все пак след има-няма 15 минути, нали пак ще ми се обадиш. Това е може би най-гадната степен на влюбване или увличане или...и аз не знам какво в човешкото поведение. Момент, грешка! В женското поведение. Знам, че телефонът е изобретен от мъж, но почвам да се съмнявам дали жена му не го е накарала....?