Така минаха 15 седмици, както въобще не ги очаквах. Първи семестър, първа сесия, първи скъсан изпит, първа поправка...неща, които минаха през тези първи мои седмици от началото на студентския ми живот. Секс, наркотици, алкохол и....сръбско. Ключовите думи на първия семестър. Секс по празниците, наркотици по рождените дни, алкохол и сръбско по всяко време.
Дайте да дръпнем една черта и да си направим равносметка как е ми е минал първия семестър. Две колонки - плюс/минус. Хах, да бе. Накрая една водоравна и сякаш нещата ще вземат да придобият смисъл от самосебе си.  Мразя да си давам изкарвам касовото бонче, за да знам мога ли още да харча. Ще дойде момента, когато стигна касата покупките си. Ще мина и през детектора и се надявам да е развален, защото май сложих нещо във вътрешния джоб без да кажа на никой. Сега съм все още на сладкия щанд и се радвам на шоколада. Не искам да им гледам цените, защото какво са те ? Стойност определена от някой друг. За мен някои неща, може би нямат цена.
Утре пътувам и в главата ми има само една мисъл - Here it goes again. Предполагам, че този път пътят ще ми се стори по-кратък, заради нагласата с която ще пътувам. Дано поне багажът ми се стори по-лек. Чудя се дали стаята ми ще ми се стори по-....позната. Чувствам се като гурбетчия, който се връща в старото си работно място за втори сезон. Шефовете са същите, колегите, квартирата и пътя от нея до работното място еднакво дълъг и познат. Различна програма. Отношенията. Това ме интересува дали ще са същите или вече всеки е опознал другия и си има свойте скрити подозрения и впечатления. О, да. Определено отншенията ни ще са различни. Щом се започна с прякорите.