Последният път, когато се прибирах имах два часа и половина да убия, докато дойде онова раздрънкано от годините и пътищата, все още в движение по чудо, нещо наречено - държавен автобус. Реших да прекарам времето между страниците на последния брой на Playboy, но не намерих много интересни статии и си припомних отново предпочитам да си дам 5-те лева другаде. След разочарованието се заех с едно от любимите ми човешки занимания - наблюдаването на околните. Във всеки един от нас се крие по един скрит воайор, затова и предполагам имат голям успех "риалити" предаванията. Явно гледането на някой, който не подозира събужда някакво подсъзнателно чувство за ролята на Бог или нещо подобно, не знам. Нали и той, уж така ни гледа отгоре. Както и да е. Докато бях в режим воайор забелязох една специфична черта на автогарите. Почти всяка автогара, на която съм престоявал за почивка или заминавал, си има своя талисман. Не, не говоря за стар каменен часовник пред входа или ниската чешмичка до тоалетната, а за онези "деца на Бога". Непасващите в нормалната  ни(уж ?!?) социална среда хора, които са обречени да живеят на гърба на другите и разчитат само на човешкото милосърдие и съпричастност. Но не по свой избор, а просто по съдба, защото има и много такива, които са решили че автогарите или изобщо гарите са идеално място за изкарване на мръсни пари или подслон за вечерта. Говоря за онези, както ги наричат "селски идиоти", които се мотаят около хората и автобусите търсейки внимание и някой да ги разбере. Говорят несвързано и правят хаотични движения. Кой ли знае, колко истории крият в себе си, но надали някой някога ще ги чуе. Автобусите имат навика да не чакат.