Реших и това лято да предложа труда си на пазара. Следователно с вестник и интернет под ръка започнах търсенето на някое място, където ще възнаградят усилията ми подобаващо. В банкноти, щот яйцата не ми вършат работа. Сезона вече е започнал и хубавите места бяха заети. След няколко неуспешни  дни в търсене,  реших да се хвана на първото приемливо място. Търсеха барман за новооткрито заведение, осигурена храна, транспорт, заплата плюс процент от оборота. Отидох на мястото. Жената с която говорих по телефона беше там и след като отново ми повториха условията аз приех. Мястото представляваше малък кръгъл пулбар към апартаменти под наем в края на Златни Пясъци. Туристите предимно руснаци. Огледах мястото и установих, че ми хареса. Другото което установих, е че тази жена която май щеше да ми се явява нещо като шеф е абсолютно неадекватна. Настоящия барман излезе, защото го извикаха в ресторанта за нещо и тя отиде зад бара. Дойде един румънец да си поръча голяма водка. Той й говореше на развален английски, тя му отговаряше на развален руски. Чудо, но се разбраха. През останалото време, около 30 минути докато чакам да дойде човека с който да говоря къде да дойде микробусчето да ме вземе, единственото което тя правеше е да си бърника в телефона и да разговаря по него с кой и кога щяла да "играе кючеци". Жената не беше млада издигнала се дотук с уста, ами в късните си младини, явно рода на някой от онези с многото ключове. Дойде един мъж с който трябваше да се разбера за утрешния ми работен ден. Нисък на ръст, спортно потниче на Адидас от новата колекция, достатъчно скъпо за да работно и се усъмних да е обикновен шофьор. Явно вземат големи заплати. Каза да го изчакам в заведението надолу по стълбите в едно заведение до плажа. Странно. Седнахме на една маса, а през цялото време аз си мислех, този шофьор пък какво ме разкарва неможеше ли само да му кажа утре 8:30 на Катедралата и толкова. Седнахме и се оказа, че това всъщност е собственика - шефа. Както всеки шеф със самочувствие не ме остави да говоря и започна да се опитва да породи уважение в мен с приказки. Какъв човек бил, какво държал и още какви ли не глупости излизаха от устата на този обикновен човечец видял се в пари и имоти дадени му от някой негов стар съученик, защото са мъртва зона. Както и да е изтърпях му речта и утре встъпвах на работа.
Дойде сутринта микробусчето, пристигнахме в края на златните и застанах на бара да намеря - счупени чаши, мръсни чаши, полупълни каси. Пълен хаос. На стойката, където стоеше алкохола имаше паяжини. Прахът, който беше по самите бутилки беше вече се превърнал в мазилка. Ръкохватките на кафемашината не бяха чистени може би откакто тя се беше озовала на това място. Чашите, някои бяха заляти с нещо вече изсъхнало отдавна преди другия барман да постъпи на работа, другите и те със снежна мазилка по тях. С една дума - мизерия. Досега бях свикнал на шефки съсели и маниачки на тема ред и чистота и само си представих, че ако бяха на моето място най-вероятно щяха да си направят едно харакири с най-близкото подръчно остро нещо. Преодолях го, все пак нали търсеха барман, предишния явно не е бил фен на чистота на работно място, а и явно не са го следяли. Пристигна единия сервитьор, видимо неспал. Това явно не му беше проблем, защото най-спокойно си се излегна на едната маса и си заспа. Няколко туриста от плажа прекъснаха съня му, но това не попречи да со ги довърши на епизоди.
Работата беше от 9:00 до 23:00. Попитах мъжът, който явно беше нещо като главен там(който и също беше шофьора на микробусчето, с което дойдох) кога е пиковия час. Отговори ми ще видиш. Това ме заинтригува. Момента с най-много работа се оказа от 12:00 до 14:00, като най-дългата ми поръчка беше 2 капучинота, две бири и две безалкохолни и през 5 минути по бира, две или минерална вода. За Бога, аз повече наливах вода на спасителите, отколкото поръчки да изпълнявам. През останалото време до 23:00 стоях на един стол, гледах Отечествен Фронт, малко от волейбола, малко от новините, ранния филм по бТВ и започнах късния. Двама от колегите в кухнята, включително онзи сънлив сервитьор отидоха на плаж. Онзи отговарящ в момента, гледа сериал на лаптопа си. А аз си помислих, че отивам да работя.
Работата може да се струва перфектна за някой, но не и за мен. Може и в мен да е проблема, че съм свикнал да се потя от работа, а не от слънцето. Свикнал съм да ми се карат, че покривката на масата е наклонена на едната страна, че лъжичките не са достатъчно полирани и имат петна. Може и аз да съм увреден работно, може и днешните стандарти за работа да са променени. Знам ли, все пак почнах работа късно...

и аз не обичам такъв вид работа. където няма някакъв ред, може да си позволиш да си безхаберен и да ти е все тая. хубаво е да ти се случва за малко, но не и за постоянно.