Наскоро гледах един филм, в който една смесена компания от дългогодишни приятели навръх Нова Година, една от жените заяви, че е време да се омъже. Тъй като не искала да търси някакъв случаен, реши да избере един от приятелите си, с които се познават от детство и понеже всичките са на един кантар, реши да избере този, който има най-хубав прякор на пениса си. Избора й беше между "Щъкащата мишка", "Господар на Вселена, Пазителя на Галактиката" и "Истината". Труден избор, да, но според мен много правилен подход.
"Най-добият ти приятел - на 5см от гъза и още не те е наебал." Та, това класифициране не е случайно. Той наистина, освен име има и характер. Настроения.  Има си даже собствена глава. Да, мисли за едно единствено нещо, но не си мислите че той не различава хората, както неговия собственик понякога. Той е като по-малкият ни брат. Като отидем да пием, той пръв пада и все трябва да го носим оклюмал, с поглед към земята и да се срамуваме от него по пътя. Той е глупавият ни приятел, който като види красива жена се вдървява и единственото, което може да направи е да изплюе някой глупост. Той е нашето най-слабо място. Той е нашета мъжка играчка под ръка, с която никога няма да ни омръзне да си играем. Той може да се разболее, ако не го пазим от лоши запознанства. С него през зимата сме като художни с четка в снега. С него един прост физиологичен процес може да се превърне в цяло забавление. Не винаги можем да го контролираме, с течение на времето се усъвършенстваме, но винаги го усещаме какво иска да направи. Той е част от нас, може и ние да сме част от него. Прикрепени сме един вид заживот, затова жените да ни извинят и да проявят разбиране, когато понякога мислим за Него повече, отколкото за тях.

Последно изречение ме разсмя истински :):):):):)