Навън се събраха облаци. Черни облаци направиха времето тъмно и неприятно. По рано през деня, някой беше казал, че днес може да завали и явно щеше да познае. Започна да капе. Леко и предупредително. Времето ми казваше "скрий се ще те намокря. влез на сигурно място и ме изчакай да се набушувам." Не го послушах. Даже всъщност, въобще не го чух.
Аз съм неразумен. Аз съм глух.
Искам да ме вали! Искам да съм мокър ! Искам цялата стихия да се излее върху мен !
Капките дъжд се учестяваха и тениската ми вече беше на петна. Малки мокри петънца. Телефона ми звънна.
- Ало.
В крастословиците го пишат като "телефонен вик". Вик на незнанието трябва да го преименуват. Викам "ало", когато не знам как да започна разговора, когато не знам кой ме търси, когато не знам какво ще ми кажат. Викам "ако", когато съм несигурен. Трябва да спра да викам "ало".
- Днес няма да се прибирам. Май ще вали, пък аз съм леко облечена иии...не се муси. - Трябва да питам хората, които правят кръстословици дали има телефонен вик на разочарованието. И с колко букви е. Днес ще вали. Преди ходех от град в град, от влак на влак, оставах за два-три часа и си тръгвах. Половин ден мъки за два-три часа, които ми стигаха да озарят целия ми ден. Преди валеше сняг, но аз отивах на едно място и там се стоплях. Но днес, днес ще вали.
Аз съм мокър. Аз съм студен и мокър.
Искам да се съберат локви. Искам голяма локва. Искам да скоча в нея и да изглеждам като удавник, защото така се чувствам - мокър и задушен.
Не се муся. Щях да се муся, ако ми беше казала, че ще закъснееш. Отчаян съм. Отчаян съм, защото вече десети ден чувам само гласът ти. Обещания и след това оправдания. Видях те за един час и нищо не ти казах. Какво можех да ти кажа за един час ? Предпочитам тишината, пред недоизказаните думи.
- Вчера имах температура, сега е студено, а аз имам само една рокля. Да се разболея ли искаш ? Единият ми колега до сега не беше почивал въобще и сега е в болница, другата ми колежка и тя е болна, някакъв вирус има опасен. Болят ме костите даже, не ми е добре. Искам само да си легна...
Да, и аз бях болен наскоро. Бях щастлив, усмихвах се повече. Усещах нещо в стомаха си и в гърдите, но не болка и нещо друго. Някакво неописуемо присъствие. Питах доктор и той не можа да ми каже какво ми има. Но, нещо взе да ми минава, чувствам се със всеки изминал ден по-излекуван. Да, и при мен някой хора ги няма. Няма го онова момче, което се чудеше как да те изненада всеки ден. Няма го онзи човек, който те чакаше всяка вечер да се прибереш. Може и те да са се разболяли. Коварен е този вирус, поваля слабите.
Аз съм излекуван. Аз съм друг. Аз вече дишам друг въздух.
Искам да се разболея пак! Искам да съм прикован за легло ! Искам чума да ме тръшне !
Вече не прикапва. Предупреждението свърши. Който чул-чул. Започнало е вече да вали. Наклоних главата си надолу и следях краката си. Винаги така правя. Сякаш по-малко ще ме вали или по-добре ще чувам от телефона. Трябва да се науча да вървя с вдигната глава. Трябва да се науча да посрещам дъжда в лицето. Трябва да свикна с мисълта, че е нормално да си мокър, когато те вали дъжд.
- Кажи какво искаш да ми кажеш. Хайде давай по телефона. За ще не искаш по телефона ?
Не мога по телефона. Това, което искам да кажа не може да се изпрати по радио вълни. А, аз имам много да казвам. Страх ме е. Думите ми са заразни, те са в друга честота. Знам ли кои от тях ще стигнат до теб. Искам да те видя. Искам да те видя и да взема последното хапче лекарство.
Аз съм мокър. Аз съм излекуван. Аз съм неразумен. Аз съм всичко онова, което ти ме направи.
Искам да съм болен ! Искам да умирам ! Искам ти да не можеш да ме спасиш !
Лека нощ. Дано да си на топло и сухо място.

Неска се хванах да т чета блога.... не искам да ти давам съвети, не искам и да те утешавам, просто едно (hug) от мен и мисля че рано или късно ще се научиш да вървиш с вдигната глава както аз успях. Успех!