Не мога да разбера в мен ли има някакъв революционерски дух или всички други са с робско мислене ? Не мога да си го обясня този страх от шефа. Със всички работещи с които съм разговарял, съм стигал един момент в разговора ни, в който те започват да се оплакват от шефа си. Има разбира се и малки изключения, но те са по-малко и от спечелените ни медали на олимпиадата тази година. Или са прецакани да остават след работа допълнително без да им се плаща за това или някакви нелогични решения от страна на висшестоящия им. Защо търпите, бе хора ? Защо ?
Защото не искам допълнителни проблеми. Колко проблеми можеш да търпиш ? Някакъв вътрешен праг на търпимост ли си си изградил ? Бих изтърпял да ми викат, да ми се карат, да ме глобяват, да работя извънредно, да ме правят на маймуна, да не почивам месец-два, но границата ми е....къде всъщност е границата ?
Защото знаеш ли колко има още, които биха ме сменили веднага. Както той можеш да си намери друг работник, така и ти можеш да си намериш друга работа. Той трябва да се чувства задължен да те задържи на работа, колкото време е нужно. Да, може би не си незаменим, но щом ти в момента работиш, значи ти си по-важен. Можеш ли да си предстваиш какво би станало, ако просто станеш, вземеш си дрехите и си заминеш в един неудобен момент ? Представи си сега, че не си само ти, а сте няколко колеги ? Писва ви, ставате и си заминавате. Без обяснения. Виждаш ли сега, кой е по-важен ? Усещаш ли, че ти не си просто някой ? Усещаш ли кой е по-важен ?
Защото после ще ми отреже заплатата. Не ти не продаваш само труда си. Ти продаваш и достойнството си. Дано поне си заслужава цената.
Не, не мога да го разбера това бездействие и малодушие. Защо всички са толкова силни на думи зад гърба, защо всички забравят за унижението преди заплата, защо търпимостта е нашият отличителен национален белег. Защо робското самочувствие е впило все още дълбоки корени дълбоко в подсъзнанието ни ? Господарят трябва да се страхува и уважава насила слугите си, първо заради численото превъзохдство и второ защото, ако наистина не му трябваха той нямаше да ги наеме.
Престанете да гледате земята, защото ако продължавате така скоро ще се долепите до нея. Вдигнете глава и си търсете правата. Да, по-лесно е да се оплакваш в обедната почивка на колегата си и като свърши да се върнеш на работното си място, за да трупаш още материал, че да можеш като се върнеш вкъщи от работа, да има за какво още да се оплачиш. Да, трудно е да отстояваш позиция, но докато не ти порастнат топки, не се обиждай когато те наричам мекотело.

Миналата зима си хванах нещата и напуснах работата си след като казах на управителя на хотела съдето работех че за нищо не става. Всичко което ми се беще насъбрало си му казах по най-спокойния начин, след което си насъбрах партакечите и си заминах. По-голямо удоволствие от това няма! Беше останал с отворена уста, след мен много трудно намери мой заместник, което беше допълнение към душевния оргазъм който бях получила :)

така е, ама понякога трябва малко да потърпиш с надеждата, че всичко е временно. ако виждаш, че хич не върви натам, прецени и тогава взимай драстични решения. пък и някои хора са в такава позиция, че имат нужда от точно тази работа. тя намат друга алтернатива.