Наскоро имах щастието да намина през китният ни варненски квартал "Христо Ботев", който малко хора го знаят с официалното си име. За повечето е "Циганската Махла". Да минавам през него, не ми беше за пръв път, за пръв път се загледах в имената на улиците. Не знам дали е някаква общинска шега или просто живота има чувство за хумор. Вървя си по остатъците от някога права и равна улица, и усещам как съм единствения с по-светъл тен на кожата наоколо. Часът е 9:30 живота вече се се събудил, пил е сутрешното си кафе и кипи ли, кипи. Жена бута количка и крещи "Айде на крушите!". Явно рибата и млякото са минали по-рано. Малка бригада от мъже стоят пред един вход и чакат. Какво чакат, не знам. Не смея и да питам. Намирам се на улица "Свобода". Те са си свободни да чакат и да правят каквото си искат. Кой съм аз да им се меся в свободата ? Свобода за братята ни роми ! Оставете ги намира ! Стига сте ги занимавали с вашите идеи за интеграция. Те са свободни хора ! Ако искат ще си плащат сметките ! Кои сме ние да нарушаваме свободата им ?
Пресичам и вече се намирам на улица "Доброволци". Улицата не е много дълга, но съм убеден, че не само на нея живеят доброволци. Доброволци има по всички улици и не само в този квартал. Доброволци за чужбина виждам във всяко едно младо женско лице, което срещна не само по тази улица. Виждам готовноста за всичко у всеки един мургав брат. Готовност на всякаква заръка, която му кажа. Боядисване, пренасяне, къртене, каквото си пожелая стига да назова прилична сума и гарнизон от доброволци ще е готов на мое разположение.
Предпоследната улица, преди мястото където трябваше да отида, се нарича "Горски пътник". Точно като такъв се чувстваш, когато си там. Пътник през гората. През деня е добре, дори да срещнеш мечка винаги имаш шанс да избягаш. Вечер, тогава идва страшното. Никога не знаеш, какво може да излезе от тъмното.
Казвам ви, живота има странно чувство за хумор.