Идва един момент в живота на всеки, когато се чувстваме като в коловоз. Една рутина, всеки ден. Заварваме се, че сме един кръговрат. Кръговрата на живота. За разлика от биологичното обяснение, тук всичко е обективно и всеки си има своя собствен кръговрат.  Защо няма завои на това кръгово ? Защо влака ми се движи само в една посока ? Смущаващо е. Според мен, човек просто забравя за първите неща. Как за пръв път се е качил на този влак. Как за пръв път е седнал на мястото си. Забравяме първите си пъти. Спомена за тях избледнява от последните няколко пъти. Трябва да търсим своите първи пъти.
Преди около две години усетих релсите под краката си. Усетих как се движа в една посока, но не отивам на някое непознато място. Американците имат един израз "Same shit, different day", в превод звучи като "същите лайна, различен ден". Усещах как това сякаш ми е лайт мотива. Тогава реших, точно около рождения ми ден, да си направя моето първо нещо, с което да не ям същите лайна от вчерята снощи. Направих си пиерсинг. Не си разтърсих мирогледа или да съм се превърнал в съсем друг човек, заради едната обичка, но определено се почувствах по-добре. Пак си ядях лайната честичко, но хей, за пръв път ги ядях с пиерсинг. Сега пак усетих това чувство. Чувам машиниста да вика, дали има последни качващи се. Да, ще се кача, но след малко. Днес си направих първата татуировка. Пак ще се возя по същия скапан път, на който му знам повечето завои вече наизуст, но този път....този път се чувствам различно. Направих нещо за пръв път.
Каквото и да ми разправят, първия път си е най-вълнуващ. Дори следващите пъти да са по-добри и по-добри, винаги го има онова чувство - "еееех, пък първия ми път как бешее...". Чара на всяко първо нещо е несравним. Първата целувка, първата победа, първата загуба, първото разочарование, първия отказ...Всяко първо нещо си е уникално. Дори първия забит пирон в стената. Той винаги ще си е първи. Дупката, която оставя след себе си, тя не може да се запълни. Остават следи. Винаги.

ти пожелавам :):):)

мерси. на теб също

колко безумно познато ми прозвуча "Пак си ядях лайната честичко, но хей, за пръв път ги ядях с пиерсинг." - като човек с два пиърса и един татус, направени все, за да изляза от гадния коловоз. :)

Ама си ги обичам много.. :)

Сладък пост.