Постинг
27.09.2008 22:45 -
Диагноза: Болен
Мразя да съм болен. Да стоя в леглото цял ден и да гледам филми. Носът ми да е като разбито кранче със сополи. Да казвам едно изречение 2 минути, защото кашлям на всяка трета дума. Да се чувствам като след боксов мач. Да пия хапчета, гадни горчиви сиропи и да не мога да си извадя телефона от джоба, защото имам 2 пакетчета носни кърпички. Да си мисля постоянно, дали случайно не ми виси сопол от носа. Ужасно е. Ужасно....яко !
Малко хора си го признават, но огромна част от всички нас, когато се разболеят(говоря за грип или настинка,не нещо тежко) тайничко се възползват от това. Спали сме отвити на течение и в следващите няколко дни, максимум седмица, сме хремави. Реално погледнато не е нищо фатално. Не ти се е променил живота коренно. Не си си загубил крак или ръка. Най-много гласът да ти е като на футболен коментатор, да отделяш повече внимание на носа и смяната на течностите, които по принцип приемаш. Няма да ти остане белег от това, че кашляш. Но, както казах, доста хора се възползват от това си състияние.
Когато си болен, можеш да не отидеш на гости на някой приятел, на който не ти се ходи, но не искаш да го обидиш. Имаш извинение. Болен си.
Когато си болен, можеш да превърнеш някои от приятелите ти плюс някой роднина(най-обичайно майката) в твой слуга. Молбата да ти донесат сок от кухнята или да отидат до магазина за чипс, ще ти е изпълнена, даже ще питат за още. Ти не ги юркаш, не ги контролираш. Ти си болен.
Когато си болен, това те прави имунизиран и срещу каране. Тогава всичките ти грешки изглеждат простими. Счупил любимата чаша на майка си, забравил си да се обадиш на някой, разлял си вино на персийския килим в хола. Нищо. Простимо е. Болен си.
Болният човек предизвиква съчувствие. Както бебета, малките кученца и котенца. Не можеш да се разсърдиш на някой болен приятел, че на него му обръщат повече внимание отколкото на теб. Не можеш да откажеш на някой болен приятел да му направиш курсовата работа. Как би могъл ? Ти да не си....безчувствен ?!?! Дано и ти да се разболееш така, да видиш тогава какво е. Дано, викам аз. Дано.
Малко хора си го признават, но огромна част от всички нас, когато се разболеят(говоря за грип или настинка,не нещо тежко) тайничко се възползват от това. Спали сме отвити на течение и в следващите няколко дни, максимум седмица, сме хремави. Реално погледнато не е нищо фатално. Не ти се е променил живота коренно. Не си си загубил крак или ръка. Най-много гласът да ти е като на футболен коментатор, да отделяш повече внимание на носа и смяната на течностите, които по принцип приемаш. Няма да ти остане белег от това, че кашляш. Но, както казах, доста хора се възползват от това си състияние.
Когато си болен, можеш да не отидеш на гости на някой приятел, на който не ти се ходи, но не искаш да го обидиш. Имаш извинение. Болен си.
Когато си болен, можеш да превърнеш някои от приятелите ти плюс някой роднина(най-обичайно майката) в твой слуга. Молбата да ти донесат сок от кухнята или да отидат до магазина за чипс, ще ти е изпълнена, даже ще питат за още. Ти не ги юркаш, не ги контролираш. Ти си болен.
Когато си болен, това те прави имунизиран и срещу каране. Тогава всичките ти грешки изглеждат простими. Счупил любимата чаша на майка си, забравил си да се обадиш на някой, разлял си вино на персийския килим в хола. Нищо. Простимо е. Болен си.
Болният човек предизвиква съчувствие. Както бебета, малките кученца и котенца. Не можеш да се разсърдиш на някой болен приятел, че на него му обръщат повече внимание отколкото на теб. Не можеш да откажеш на някой болен приятел да му направиш курсовата работа. Как би могъл ? Ти да не си....безчувствен ?!?! Дано и ти да се разболееш така, да видиш тогава какво е. Дано, викам аз. Дано.
