То винаги е пламенно. Започва като на шега и всичкое точно толкова забавно. Малките неща, с които обичаме да се шегуваме, много бързо се превръщат в големи, за които се караме. Началото не е трудно. То винаги е най-лесно. Заблудата, че е трудно е удобно извинение. Оправдание за онези неразбрани шеги, за грешките и разочарованията. В началото са първите неща. Някои първи и последни. Първия път винаги е като на шега. Не се очакват от теб чудеса. Дори да объркаш, винаги имаш извинение. Началото е най-лесно, затова и много често само то и остава. Много предпочитат да си останат само в началото. Разбирам ги, и аз бих искал винаги да се смея. Да си остана с първото впечатление. Да остана в онзи момент, в който картинката ми е най-красивото нещо, което съм виждал през живота си. Не искам да се вглеждам и да й видя подгънатите ъгли, набръчканата хартия, избелелите цветове. Първото впечатление, остава като образ, който впоследствие ще потърсим пак. Когато дойде края, винаги търсиш начин да се върнеш в началото. А кога свършва началото ? Когато шегите спрат.