Малко са хората, които държат на постоянството. А и кой може да ги вини, за това че имат куража да експериментирват в това време.
Едната шефка се оттегля. Коя от двете обаче, не можах да разбера. Но, и това ще стане. Все пак знам кого да питам за сигурна информация. Готвачките, естествено. Ако някога искате да знаете нещо в работната среда, питайте лелката/чичката. Тези тяхни напукани, остарели уши, пълни с косми и ушна кал, може и да не чуват, когато ги викате или молите за нещо, но незнайно как и защо винаги прихващат честотата на клюките.
Днес новата шефка беше на първия си учебен час.  Тя е видимо около 30 години, с черна почти права коса до раменете, тъмни сини очи и средна височина като за жена. Не е слаба, но не и дебела. Давам й ~65кг. Преди ни била клиентка. Сега ни е отговорник. Какво израстване само. Според мен като за пръв ден беше на нормалното притиснено и неориентирано ниво. Беше очаквано ентусиазирана и помагаща на другите, като за пръв ден. Тъй като по принцип, когато някой липсва или има много работа е желателно да му се помогне за да мине работния процес по-бързо и ефективно. Ще мине време докато се научи да бъде, шеф-сервитьорка-барманка-готвачка в едно, когато момента настъпи. Мен най-много ме притеснява вероятността, че когато почивам може през 10мин да ме викат да направя еди-си-коя пръчка, защото тя все още незнае как. Вероятно ме чакат няколко неприятни почивки скоро време, но няма как.
Тъй, като е нова, първите една-две седмици ще е в подмазваческия си режим за да успее да се хареса на колегите си и да я приемем. Поне така предполагам. Смятам да намеря начин за да се възползвам от това. В същото време трябва да внимаваме да не получи прекалено силна доза самочувствие и да почне да командва още отначало.
Следва месец на опознаване, ориентиране и постепенно включване в глутницата. Но този път не съм аз.